I. Основните права на потребителите, регламентирани със Закона за защита на потребителите, са:

1. Правото на информация за стоките и услугите;

2. Правото на защита срещу рискове от придобиването на стоки и услуги, които могат да застрашат живота, здравето или имуществото;

3. Правото на защита на икономическите интереси при придобиването на стоки и услуги, при нелоялни търговски практики и способи за продажба, неравноправни договорни условия и предоставянето на гаранции за стоките;

4. Правото на обезщетение за вреди, причинени от дефект на стоки;

5. Правото на достъп до съдебни и извънсъдебни процедури за разрешаване на потребителски спорове;

6. Правото на образование по въпроси, отнасящи се до защитата на тези права;

7. Правото на сдружаване с цел защита на интересите на потребителите;

8. Правото на представителство пред държавните органи, вземащи решения по въпроси, които ги засягат.

    II. Кои са най-често използваните правни способи и средства за реализацията на тези права на практика: 

1. Правото на потребителите на информация за стоките и услугите се реализира чрез:

1.1. Получаване от потребителите на информация преди да придобият стоката или да ползват услугата. Тази информация е относно характеристиката на стоката/услугата, цената, начина на плащане, срока на годност, гаранциите, условия за употреба на стоката. Тази информация трябва да бъде дадена на български език, по ясен и разбираем начин.

1.2. Етикетът, поставен от търговеца на стоката. Етикетът трябва да съдържа информация за производителя и/или вносителя, за вида на стоката, нейните характеристики, срока на годност, указания за употреба. Информацията следва да бъде на български език или с популярни символи. Информацията трябва да не е подвеждаща.

1.3. Обозначаване на цената на стоката/услугата. Цената се обявява в български лева. Цената трябва предварително да бъде поставена в близост до стоката/услугата, а когато стоките са в каталог – най-близо до стоката, за която се отнася. Цената не може да въвежда в заблуда потребителя.

1.4. Указанията за употреба на стоката, когато тя е опасна или нейното ползване изисква специални технически познания или умения. Вносните стоки се предлагат с указание на български език.

2. Основното право на потребителите на защита срещу рискове от придобиването на стоки и услуги, които могат да застрашат живота, здравето или имуществото им, се реализира чрез:

2.1. Предвидените в Закона за защита на потребителите превантивни мерки, които предхождат пускането на стоките на пазара (например тестване на мостри или проби) и/или мерки, които имат за цел да спрат предлагането на опасни стоки или услуги (например рекламации на тези стоки/услуги). За търговците е установено задължение да водят регистър на рекламациите, с цел да се прави анализ за опасни признаци на съответните стоки.

2.2. Дейността на контролните органи, предвиден в съответните закони: в Закона за защита на потребителите - Комисията за защита на потребителите - по отношение на безопасността на нехранителните стоки и на услугите; в Закона за храните - Агенция по безопасност на храните -  по отношение на безопасността на хранителните стоки; в Закона за здравето - Изпълнителната агенция „Медицински  одит“ - по отношение на безопасността на козметичните продукти; в  Закона за техническите изисквания към продуктите - Държавната агенция за метрологичен и технически надзор -  по отношение на безопасността на стоките в обхвата на същия закон.

   Контролните органи са упълномощени да извършват проверки и да съставят констативни актове, да уведомяват потребителите за опасни стоки на пазара, да налагат принудителни мерки, когато на пазара са пуснати опасни стоки (например временно спиране доставката/разпространението на определен вид стоки), да забраняват извършването на определени услуги, да разпореждат изтеглянето на стоки от пазара, да разпореждат изземване на стоки, унищожаването им, както и затварянето на обекти. Тези органи могат да налагат и административни санкции, предвидени в административнонаказателните разпоредби на съответните закони.

3. Основното право на защита на икономическите интереси на потребителите - при придобиването на стоки и услуги, при нелоялни търговски практики и способи за продажба, неравноправни договорни условия и предоставянето на гаранции за стоките, се реализира чрез:

3.1. Защита от нелоялни търговски практики. За такива се считат тези, които противоречат на принципа за добросъвестност и са в разрез с професионалната компетентност и етика. Такива са и практики, които са насочени към определени групи лица и имат за цел да влияят върху тяхното поведение, за да закупят стоката, като й приписват качества, които тя не притежава. За такива се считат и заблуждаващите или агресивните търговски практики. Заблуждаваща търговска практика е тази, която използва слабостите на определени групи лица (възраст, здраве) и придава на стоките такива качества, които те не притежават. Агресивна търговска практика е тази, която налагат на потребителя (внушава му), че той непременно трябва да закупи стоки или услуги без право на избор.

3.2. Забрана на неравноправни клаузи в потребителските договори. Такива са всички клаузи, които нарушават еквивалентността в правата и задълженията на страните по договора. Законът категорично обявява за нищожни такива клаузи, ако те са посочени в Общите условия на потребителските договори.

3.3. Гаранции. Те са два вида - гаранция на стоките, предоставена по Закона за защита на потребителите, и търговската гаранция. Първият вид е законовата гаранция на потребителската стока за нейното съответствие с договора за продажба. Вторият вид са търговските гаранции, които включват наличието на възможност за оказване на помощ на потребителя след продажбата, наличието на извънгаранционно обслужване и на търговска гаранция, както и условията по тях. Към търговските гаранции спада и правото на потребителя да развали договора, ако търговецът не достави и предаде стоките в този уговорения между страните срок.

   Потребителите могат да упражнят правото си на гаранция в срок до 2 години от доставката на стоката, като този срок спира да тече през времето, необходимо за поправката или замяната на стоката или времето, през което се постига споразумение между продавача и потребителя за решаване на спора.

3.4. Рекламации. Потребителят има право на рекламация за всяко несъответствие на стоката с договореното, включително за стоки втора употреба, когато след доставката, при първоначалния преглед или при съхранението, монтажа, изпитванията или експлоатацията са открити несъответствия с договора за продажба. Потребителят има право да предяви рекламация на стоката или услугата, независимо от това дали производителят или търговецът е предоставил търговска гаранция на стоката или услугата.
    Рекламация на стока може да се направи до 2 години от нейната доставка, но не по-късно от два месеца от установяване на несъответствието с договореното. Рекламацията на услуги може да се предяви до 14 дни от откриване на несъответствието на услугата с договореното.

4. Основното право на потребителите на обезщетение за вреди, причинени от дефект на стоки, се реализира чрез уредената в Закона за защита на потребителите обективна отговорност на производители, дистрибутори и търговци за вреди, причинени от дефект на произведена или доставена от тях стока. Искът за обезщетение на вреди, причинени от дефект на стока, може да се предяви до 3 години от датата, на която ищеца (потребителя) е узнал или е следвало да узнае за вредата, дефекта и самоличността на производителя/дистрибутора/търговеца.

5. Основното право на потребителите на достъп до съдебни и извънсъдебни процедури, за разрешаване на потребителски спорове, се реализира чрез:

5.1. Възможността потребителите да подават сигнали, жалби, молби до всички контролни органи, както и до звената в общините, специализирани в защитата на потребителите, или до създадените към Комисията за защита на потребителите общи и секторни помирителни комисии, които са органи за алтернативно решаване на потребителски спорове.

5.2. Възможността потребителите да предявяват искове пред съда в срок до 2 години от доставката на стоката.

5.3. Сдруженията на потребителите, включени в специален списък на Министъра на икономиката. Те могат да предявят колективни искове за преустановяване или за забрана на действия или търговски практики, които са в нарушение на колективните интереси на потребителите. Искът се разглежда по специален ред от Гражданския процесуален кодекс – глава "Производство по колективни искове“.

 6. Основното право на потребителите на образование по въпроси, отнасящи се до защитата им, най-често се реализира чрез дейността на Сдруженията на потребителите. Част от дейността на тези сдружения е организирането на кампании за обучение на потребителите за техните права, както и информационна дейност относно потребителските права и тяхната защита.

7. Основното право на потребителите на сдружаване, с цел защита на техните права и интереси, се реализира чрез създаването на Сдруженията на потребителите. Тези сдружения се регистрират като юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, действат изключително в интерес на потребителите, не са свързани с определена политическа партия и са икономически независими от производители, вносители, търговци и доставчици. Сдружението на потребителите се признава за представително със заповед на министъра на икономиката. Министерство на икономиката обявява на своята интернет страница актуален списък на признатите за представителни Сдружения на потребителите. Тези сдруженията имат право да предявят искове за обезщетяване на вредите, причинени на колективните интереси на потребителите. Държавата, чрез министъра на икономиката, може да финансира представителни сдружения на потребителите съобразно обема и общественото значение на извършената от тях работа в интерес на потребителите. Представителните Сдружения на потребителите участват чрез свои представители в Националния съвет за защита на потребителите, в колективните и консултативните органи за защита на потребителите.

8. Основното право на потребителите да бъдат представлявани пред държавните органи се реализира чрез Сдруженията на потребителите, които освен, че могат да подават сигнали и молби, могат и да предизвикват проверки. Сдруженията на потребителите, предявявайки искове пред съда за нарушение на колективните интереси, по същество осъществяват и представителство на потребителите по тези искове. В Закона за защита на потребителите е предвидено, че когато двама или повече потребителите са увредени от едни и същи стоки или услуги, то те могат да упълномощят сдружение да ги представлява пред съда. 


Основните права на потребителите - кои са те и как се реализират на практика © 2017, адв. Стефка Цанкова - автор. Всички права запазени!