Постинг
19.06.2017 10:45 -
ПЛАТЕНИЯТ ГОДИШЕН ОТПУСК
Автор: lawyertsankova
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1488 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 13.06.2018 18:08
Прочетен: 1488 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 13.06.2018 18:08
Правото на платен годишен отпуск е едно от основните трудови права. При прилагането на нормите, регламентиращи упражняването му, често се допускат грешки в тяхното тълкуване.
Ето някои от по-често срещаните:
1. Не е необходимо работникът/служителят да работи 8 месеца при конкретен работодател, за да му се разреши платен годишен отпуск. Съгласно чл. 22, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) всеки работник/служител, който има най-малко 8 месеца трудов стаж, придобива право да ползва платен годишен отпуск по чл. 155 и чл. 156 от Кодекса на труда (КТ). Следователно, достатъчно е да имате първоначален и еднократен 8-месечен трудов стаж, за да може да ползвате правото си на платен отпуск.
2. При работа на непълно работно време, работодателят не трябва да намалява размера на платения годишен отпуск. Съгласно чл. 23, ал. 2 НРВПО, работникът/служителят, който работи през част от законоустановеното за заеманата от него длъжност работно време (непълно работно време), има право на платен годишен отпуск „пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж“. Разпоредбите на чл. 355, ал. 2 от КТ и чл. 9 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж предвиждат, че за един ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня (по едно или няколко трудови правоотношения). Следователно, ако работното време е непълно, но е поне половината от установеното редовно работно време (в общия случай - 8 часа), то се признава за пълен трудов стаж, поради което няма промяна и в минималния размер на отпуска. Същият ще се изчислява пропорционално, само ако работникът/ служителят работи по-малко от половината от законоустановеното за него работно време за деня (например по 2 часа при 8-часов работен ден за тази длъжност).
3. Действащото трудово законодателство не съдържа изискването отпуска по основното трудово правоотношение и този по договор за допълнителен труд с друг работодател да се използват едновременно. Всеки работодател следва да има самостоятелна възможност да разрешава на работника/служителя отсъствие от трудовия процес според конкретната ситуация в предприятието. Поради това и не винаги е възможно отпуск по двата трудови договора да бъде ползван едновременно. Разрешаването на едновременно ползване на отпуск по двата трудови договора е въпрос на целесъобразност, а не правно задължение на работодателите.
4. Допълнителният отпуск е подчинен на същия правен режим като основния отпуск.Трудовото законодателство урежда удължен платен годишен отпуск (чл. 155, ал. 5 от КТ, чл. 24-31 от НРВПО), както и различни допълнителни платени годишни отпуски (чл. 156 от КТ и Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск). Те са част от родовото понятие „платен годишен отпуск“ и режимът на неговото ползване, прекъсване, отлагане на ползването и погасяване по давност, на общо основание се отнася и за тях. Това на практика означава, че ако един работник/служител има право на 20 работни дни платен годишен отпуск и на още 5 работни дни за работа при ненормиран работен ден, за всички тези 25 работни дни отпуск важат едни и същи принципи: Целият размер на отпуска се ползва в годината, за която се полага, като неизползваният размер може да се отложи по реда на чл. 176 от КТ; Когато отпускът или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност; Когато отпускът е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1 от КТ, правото на работника/служителя на ползването му се погасява по давност, след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му (чл. 176а, ал. 1-2 от КТ).
Ще се радвам да споделите Вашето мнение по темата.
Платеният годишен отпуск © 2017, адв. Стефка Цанкова - автор. Всички права запазени!
Ето някои от по-често срещаните:
1. Не е необходимо работникът/служителят да работи 8 месеца при конкретен работодател, за да му се разреши платен годишен отпуск. Съгласно чл. 22, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) всеки работник/служител, който има най-малко 8 месеца трудов стаж, придобива право да ползва платен годишен отпуск по чл. 155 и чл. 156 от Кодекса на труда (КТ). Следователно, достатъчно е да имате първоначален и еднократен 8-месечен трудов стаж, за да може да ползвате правото си на платен отпуск.
2. При работа на непълно работно време, работодателят не трябва да намалява размера на платения годишен отпуск. Съгласно чл. 23, ал. 2 НРВПО, работникът/служителят, който работи през част от законоустановеното за заеманата от него длъжност работно време (непълно работно време), има право на платен годишен отпуск „пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж“. Разпоредбите на чл. 355, ал. 2 от КТ и чл. 9 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж предвиждат, че за един ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е работил най-малко половината от законоустановеното за него работно време за деня (по едно или няколко трудови правоотношения). Следователно, ако работното време е непълно, но е поне половината от установеното редовно работно време (в общия случай - 8 часа), то се признава за пълен трудов стаж, поради което няма промяна и в минималния размер на отпуска. Същият ще се изчислява пропорционално, само ако работникът/ служителят работи по-малко от половината от законоустановеното за него работно време за деня (например по 2 часа при 8-часов работен ден за тази длъжност).
3. Действащото трудово законодателство не съдържа изискването отпуска по основното трудово правоотношение и този по договор за допълнителен труд с друг работодател да се използват едновременно. Всеки работодател следва да има самостоятелна възможност да разрешава на работника/служителя отсъствие от трудовия процес според конкретната ситуация в предприятието. Поради това и не винаги е възможно отпуск по двата трудови договора да бъде ползван едновременно. Разрешаването на едновременно ползване на отпуск по двата трудови договора е въпрос на целесъобразност, а не правно задължение на работодателите.
4. Допълнителният отпуск е подчинен на същия правен режим като основния отпуск.Трудовото законодателство урежда удължен платен годишен отпуск (чл. 155, ал. 5 от КТ, чл. 24-31 от НРВПО), както и различни допълнителни платени годишни отпуски (чл. 156 от КТ и Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск). Те са част от родовото понятие „платен годишен отпуск“ и режимът на неговото ползване, прекъсване, отлагане на ползването и погасяване по давност, на общо основание се отнася и за тях. Това на практика означава, че ако един работник/служител има право на 20 работни дни платен годишен отпуск и на още 5 работни дни за работа при ненормиран работен ден, за всички тези 25 работни дни отпуск важат едни и същи принципи: Целият размер на отпуска се ползва в годината, за която се полага, като неизползваният размер може да се отложи по реда на чл. 176 от КТ; Когато отпускът или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност; Когато отпускът е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1 от КТ, правото на работника/служителя на ползването му се погасява по давност, след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му (чл. 176а, ал. 1-2 от КТ).
Ще се радвам да споделите Вашето мнение по темата.
Платеният годишен отпуск © 2017, адв. Стефка Цанкова - автор. Всички права запазени!
Тагове:
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 4
